Как изглежда един ден от живота на начинаещ автор

Преди да напиша „Под черешовото дърво“, имах една много романтична представа за това как изглежда животът на писателя.

Представях си тишина, кафе, компютър и часове, в които думите просто се появяват на страницата.

Истината обаче е малко по-различна.

Понякога има кафе.

За тишината не винаги мога да обещая.

А думите… с тях човек никога не знае.

Има дни, в които Ема и Лиъм сякаш сами ми разказват историята си. Сцените се появяват една след друга и единственото, което трябва да направя, е да ги запиша.

Има и други дни.

Дни, в които гледам празния документ и си мисля:

„Добре. А сега какво?“

Тогава започва истинската работа.

Понякога се връщам назад, за да прочета написаното. Понякога променям сцена, която съм мислила, че е завършена. Понякога откривам, че един герой не би казал това, което съм написала за него.

Особено интересно беше да пиша историята от две гледни точки.

Когато разказът е от Ема, трябва да бъда Ема.

Да виждам света през нейните очи. Да разбирам защо прави определени избори, дори когато не съм съгласна с тях.

А когато дойде ред на Лиъм, всичко се променя.

Една и съща история може да изглежда съвсем различно, когато я видиш през очите на другия човек.

И може би точно това ми беше най-интересно.

Да откривам какво се крие зад мълчанието на единия.

А после да разбера как другият го е възприел.

Другата особеност на „Под черешовото дърво“ са моментите, в които се връщаме години назад.

Миналото не е просто допълнение към настоящето. То е част от самата история.

Затова понякога един ден от писането може да изглежда така:

Сутрин пиша сцена с Ема в настоящето.

Следобед се връщам години назад и отново съм в Грейслен през горещите летни дни в къщата на баба Доти.

Вечерта препрочитам всичко и осъзнавам, че една малка подробност от миналото трябва да бъде променена, защото по-късно ще има значение.

И започвам отначало.

Това е писането на първи роман.

Не е съвършено.

Не е винаги вдъхновяващо.

Но е вълнуващо.

Защото постепенно виждаш как нещо, което първоначално е съществувало само в главата ти, започва да придобива форма.

И един ден поглеждаш текста и разбираш:

Ема и Лиъм вече имат своя история.